"Безгръбначност" с аромат на газ



Цената на природния газ, доставян за Европа от Газпром, пада! У нас обаче – расте! Въпреки законните “фокуси” на правителството и “независимия” държа-вен регулатор (ДКЕВР). Продуктът (природен газ) и компанията (Газпром) са едни и същи. Само посоката на цените е различна. Защо ли?!!

ДЕЖУРНИТЕ “ВИНОВНИ” ЗА ЦЕНАТА

При всяко искане, представяно пред ДКЕВР за увеличаване цената на газта от Булгаргаз, обикновено се сочат два аргумента: цената на петрола и съотношението долар/евро. На везната, за подсилване на ефекта, се добавят загуби на държавната компания монополист  и несъбрани вземания.
В края на миналата година, промени в Наредбата за регулиране цените на природния газ, дадоха възможност за корекции на цените от недовзет/надвзет приход, дължащ се на разлика между прогнозни и отчетени стойности на цено-образуващи елементи от предходен период (чл. 17, ал. 8). Тази добавка de facto обезсмисля напълно пиесите, играни пред публика от ДКЕВР и Булгаргаз, наричани “обществено обсъждане” на цени, т.к. разсширява  възможностите за манипулирането им, в зависимост от конюнктурата. Най-вече политическата.
За II-ро тримесечие на тази година Булгаргаз поиска увеличение на цената на природния газ с 26.42% или 522.40 лева за 1000 кубометра, аргументирайки се с познатите цена на петрола и промени в курса долар/евро. Към доводите са прибавени натрупана загуба (към края на февруари 2010 г – 12.5 млн. лева) и несъбрани вземания (към същия период – 90 млн. лева). Докладът на дирекции “Газоснабдяване”, “Икономическа” и “Правна”  на регулатора предлага цена от 475.14 лева . След “общественото обсъждане”, предшествано от консултации със синдикати, на закрито заседание комисията утвърждава цена от 458.21 лева за 1000 кубометра газ.
Последната дума е на министъра на икономиката енергетиката и туризма, който се възползва от извънредните правомощия, давани му от Закона за енергетика, регламентирани в чл. 70, ал. 1 и ал. 3, и налага на Булгаргаз цена 5% по-ниска от утвърдената или   435.30 лева.  Сравнена с цените за I-во тримесечие (413.24 лева), въпросната е с 5% по-висока. Към подобна мярка бе прибягнато и през IV-то тримесечие на 2007 г, когато на Булгаргаз бе наложено да се откаже от печалбата си.  Цената на газта няма характера на пазарна. Тя е по-скоро политическа величина. За съжаление сметката на политическите експерименти винаги плащат гражданите, в случая и потребители.
Запитан защо при нас се увеличава цената на газта, при положение, че навсякъде пада, Ангел Семерджиев  (председател на ДКЕВР) се аргументира с дългосрочните договори за доставка и странно защо с пазарната конюнктура – «комисията не определя просто цени, а отразява пазарни ефекти» казва той.
Така ли е всъщност и какво се случва на пазара?

ГАЗОВА «КОРОНА» ПОД НАТИСК

Възможно е 2009 г да се окаже преломна както за европейския пазар на природен газ, така и за руския газов гигант Газпром. Подсигурен с дългосрочни договори за доставка – с Франция и Унгария (до 2015 г), Германия и България (до 2030 г), Полша (до 2022 г), Холан-дия (до 2019 г), Чехия (до 2020 г), Италия (до 2035 г), Австрия (до 2027 г), Фин-ландия (до 2025 г), чийто цени са привързани към петрола  и «застраховани» с клауза “take or pay” («вземай или плащай»), не допускащ възможност за предоговаряне, газовият «крал» на Европа изглеждаше самоуверен, непоклатим и недосегаем на трона си, каквото и да се случва в подножието му. «Ние не се влияем от конюнктурата»   («Мы не конюнктурщики») е любимата фраза на Александър Медведев – генерален директор на Газпром експорт, обясняваща защо компанията не дава отстъпки на клиентите си по време на кризата.
Кризата обаче «взема» своето.
Стратегическите планове на Газпром са базирани на ръста на цените, закрепени  към петрола и на нарастващо потребление. Потреблението обаче се свива. Освен това, през 2009 г се случва събитие извън Европейския газов пазар, което «взривява»  установените традиционни отношения между участниците. Американският пазар на природен газ от дефицитен се превръща в самодостатъчен. Този резултат е постигнат, благодарение на няколко основни фактора:
1. Есента на 2008 г е променена нефтената стратегия на САЩ. Свалена е забраната за сондиране и разработване на шелфа по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка и Аляска. Целта  е преминаване  «от икономика, работеща на изкопаеми енергоносители и вносен нефт, към такава, която се базира на видове горива , добивани на територията на страната и екологично чиста енергия» (заявление на Барак Обама).
2. През 2009  г САЩ стават абсолютен световен лидер в добива на газ (745.3 млрд кубометра), от които около 40% от нетрадиционни източници – т.нар. шистов газ (Natural shale gas) и метан от въглищни пластове.
3. По оценка на руски експерти, САЩ ежегодно инвестират около 24 млрд. долара в развитие на алтернативни източници на енергия, което в определен момент ще  даде резултат. За такъв “пробив” може да се счита разработката на газа от шисти, който е познат от началото на ХІХ век, но едва през 2008 г, благодарение на напредъка в технологиите за добиване и високите цени на нефта, става икономически оправдано експлоатирането на находищата.
4. През 2009 г добивът на газ в САЩ нараства с 3.7%, докато в Русия пада с 12.4%.

Какво следва от тази “газова революция”?

1. Пазарът на САЩ за внос на компресиран природен газ (LNG) практически се затваря и невзетите количества от Африка и Азия се насочват към Европа на дъмпингови цени от порядъка на 70 долара за 1000 кубометра.
2. Паралелно с това, основно Катар, въвежда в експлоатация допълнителни мощности, бележейки ръст от 67% достигайки 167 млрд. кубометра добив (през 2009 г).
3. Газпром доставя газ по дългосрочни договори с твърди условия при цени 260-300 долара за 1000 кубометра. Спотовия пазар, формиран от цени на компресиран газ, е на ценови нива в пъти по-ниски от тези на “газовия крал”. Например през декември 2009 г в Германия цената на Газпром е 270 долара за 1000 кубометра, срещу 174 долара за същото количество компресиран природен газ на спот пазара.
4. Цената на акциите на “газовия крал” от 60 $ в средата на 2008 г пада на 22 $ през март т.г. Експорта на Газпром за Европа през 2009 г се свива с 11.4%, а пазарния дял от 25% слиза на 22%.

ЦЕНАТА НА “ГАЗОВАТА” КОРОНА

Ситуацията на пазара на газ в края на 2009 г. и началото на 2010 реално застраши лидерството на Газпром като доставчик на природен газ за Европа. Сякаш ще бъдем свидетели на смяна на парадигмата – условията за доставка да диктуват купувачите, а не продавачите. Газпром “капитулира” пред исканията на клиентите си и през І-вото тримесечие на тази година договаря до 15% от доставяните количества газ по дългосрочни контракти да бъдат “отвързани” от цената на нефта и съобразени с цените на спот пазара. За направените отстъпки информират немската E. On Ruhrgas, италианската Eni, френската GDS  Suez. Турската  Botas ще получи облекчения в количествата, обвързани с клаузата “take or pay”.
Тези отстъпки са временни, в рамките на три години – парират ентусиазма на клиентите си от Газпром, но дори и така, цената за крайните потребители ще бъде по-поносима.
Като грижа за потребителя и защита от монополната търговия може да се тълкува решението на съда в германския град Карлсруе, което забранява на компаниите от енегетиката да прехвърлят върху крайните потребители колебанията в цените на газта, при флуктуациите в цената на петрола. Това решение, което може да се окаже прецедент, фактически поощрява компаниите да купуват компресиран природен газ, забранявайки транслирането на ръста на газпромовските цени върху потребителите.
Очевидно предизвикателствата пред руския газов гигант стават все повече и повече. Евентуалната разработка на находища от шистов газ в Европа (открити  в Холандия, Полша, Франция, Естония, Швеция, Австрия, Унгария, Германия и др.) и свръхпредлагането на компресиран газ на атрактивни цени, вероятно ще доведе до промяна в пазарната стратегия на «краля». и вече сме свидетели на първи стъпки в подобна посока.

БЪЛГАРСКИТЕ «ПАЗАРНИ дЕФЕКТИ» НА ГАЗОВИТЕ ЦЕНИ

От случващото се около утвърждаване на цените на природния газ за ІІ-ро тримесечие за българския пазар няма как да не забележим следното:

1. Булгаргаз не е получил отстъпка от Газпром в цената на синьото гориво. Всъщност не е ясно дали такава въобще е искана. В случай,че  не е – време е да се предприемат стъпки! Незабавно! «Безгръбначно» поведение няма да е от полза, нито за компанията, нито за българските граждани и българската индустрия като нейни клиенти и потребители на продукта «природен газ». Българският пазар на природен газ (около 3 млрд. кубометра годишно) е несравним по обем с този на Германия, Франция и Италия – държави, които вече са получили облегчения на цената, но България бе държавата най-засегната от газовата криза през зимата на 2008 г  и Газпром не ни компенсира за това. Ние имаме достатъчно аргументи за искане на отстъпки. Освен всичко останало, вече има прецедент и факти, че «газовият крал» е склонен да разговаря по «деликатната» тема – цени.
2. Политиката на “извиване на ръце” на Булгаргаз от държавния регулатор и правителството чрез “орязване” на цените, акумулира непрекъснати загуби.  Булгаргаз е 100% собственост на държавата и в крайна сметка натрупаните отрицателни финансови резултати под една или друга форма ще ги платим всички ние като потребители. Така погледнато, вместо да се залъгваме, че правим нещо в интерес на потребителите, привидно намалявайки цените (което ползва потребителите на продукта), а в действителност натрупвайки негативи (които в последствие се прехвърлят пряко или непряко върху цялото населе-ние), по-разумно е да поискаме отстъпки от доставчика, които ще имат реален пазарен ефект.
3. Цената на природния газ сама по себе си е величина с краткосрочни и средносрочни последици. Тя не решава стратегическия проблем на България с диверсификацията и сигурността на доставките. Ето защо проектите за второ газохранилище, преработването на връзката между нашата и газопреносната мрежа на Турция в би-директна, както и изграждането или ползването на чужд терминал за компресиран газ (LNG), каквито разговори вече са в ход с Турция, са нещото, което ще ни направи относително независими и ще ни измъкне от непреодолимата сега, “кадифена” прегръдка на Газпром.

В енергетиката “безгръбначното” поведение не помага, нито води до постигане  на траен резултат. “Безгръбначните” не ги уважават. Дори не ги забелязват. Ще го допуснем ли отново …

Източник: http://pozicii.net