Докато Путин натисна Борисов да подпише договор с Русия за строежа на газопровода Южен поток, ЕС планира да инвестира колосалната сума от един трилион евро в изграждането на обща енергийна мрежа. Тези средства ще бъдат инвестирани в тръбопроводи, топлинна изолация, възобновяеми енергийни източници - вятърни и слънчеви технологии, както и в повишаване на капацитета за съхраняване на енергия. Създаването на евромрежата е залегнало в новата обща енергийна стратегия на Съюза до 2020 г., представена на 10. 11. т.г. Съюзът открито признава, че енергийният сектор е недостатъчно конкурентноспособен, технологията - остаряла, а инфраструктурата - недостатъчна, затова спешното реализиране на обединената енергийна европолитика е от решаващо значение.

Стратегия 2020, представена от Европейската комисия, се основава на няколко приоритета, номер едно между които е икономията на енергия. Комисията ще подпомага пестенето, като насърчи бизнеса да инвестира в екотехнологии и улесни местните власти да финансират повишаването на енергийната ефективност на сградите. Обновяването на инфраструктурата е друг важен стълб на европлана. Трети, но не по важност, приоритет е всички страни-членки да бъдат включени в един интегриран и либерализиран, общ енергиен пазар, а целта е нито една държава да не остане изолирана, както се случва понастоящем. ЕС ще залага и на нови технологии и научни изследвания, които да подсилят общата енергийна политика. Специално внимание е обърнато на потребителските права.

В Стратегията е залегнал и принцип за активно, но по-внимателно, предпазливо и прецизно преговаряне за сътрудничество със страни извън ЕС. Комисията за пореден път призовава 27-те страни-членки да „заговорят с един общ глас" при вземането на решения за влизане в стратегически партньорства - както с ключови доставчици, така и със страни, през които енергията минава транзит. За целта, според ЕК, е крайно време да се установи координация между 27-те членки по влизането в партньорства с трети страни. Настоява се и за регулаторни мерки, които ще доведат до прозрачност и реципрочност на договарянията.

Този принцип вече е в активно действие - въпреки статута си на стратегически партньор, Русия е получила индиректен отказ за включване на проекти като Южен поток в Евростратегия 2020. В текстът на Стратегията никъде де не споменава сътрудничество с руски енергийни инициативи, за сметка на това, алтернативният Набуко е посочен като приоритетен. Настоятелно се препоръчва обаче засилването на сътрудничеството с Африка, особено що се отнася до дългосрочни проекти.

Комисията работи и над отделна директива, касаеща атомната енергия и по-точно съхраняването на токсични отпадъци. Директивата ще наложи на ЕС-членките с атомни електроцентрали да изградят хранилища за радиоактивни отпадъци на най-малко 300 метра под земята. Ако геологическите характеристики на някои страни не позволява това, те могат да сключват договори с други страни за съхранението на такива отпадъци. Директивата, макар и осигуряваща безопасност на територията на Европа, ще вкара доста европейски държави, между които и България, в огромни разходи.

Стратегията ще бъде доизяснена на среща в Брюксел 4.2. 2011. В осемнайсетмесечен период, тя ще стане основа за множество законодателни актове. Остава въпросът как едностранните договорки с Русия ще помогнат на България да се впише в общата енергийна европолитика.

Станислава Николова
Брюксел
За www.vevesti.com