Енергия: Ядрена енергия, Водноелектрически централи, Топлоелектрически централи, Слънчева енергия, Вятърна енергия, Геотермална Енергия, Енергия от приливи и отливи

Бургас – Александруполис, слон за кокошка!

Реализирането на „Бургас-Александруполис“ крие рискове за българската икономика и околна среда.
Доминиращото руско участие прави страната ни силно зависима в икономическо отношение, не е уточнен и въпросът с транзитните такси. Икономическата обосновка на проекта издиша напълно, ако махнем фантазиите, добрите намерения и желанието на някой комисионери да се облажат.

Следва ли да сме практици и реалисти?

Цените и печалбите:

Стойността на Бургас - Александруполис е 800 € млн. по цени от 2005 г.
Евентуалната печалба от превоза на руски нефт, до гръцките танкери в Александруполис ще бъде около 20-28 $ млн. годишно (не ми е ясно как са изчислени, след като дори транзитните такси не са преговаряни, но да ги приемем на доверие).

Така, ако вземем цена на проекта от 800 € млн., то нашия дял в разходите е 24,5%, или ще бъдат в размер минимум на 192 € млн. + инфлацията от 2005 г. насам и то ако, тези разходи не нарастват в процеса на строителството, което е напълно вероятно. Почти няма бизнес в света който да не е надскочил поне с 25 % първоначалните си планове за разходи, било от забавяне, съдебни спорове, защото не са взети предвид някой пречки или просто заради инфлацията.

Към тези разходи не са добавени стойността на земите през която ще минава петролопровода, както и стойността на обезщетенията които ще се плащат на някой собственици на земя, през чиито земи ще мине тръбата и прилежащата и структура.
За да изплатим нашата част от петролопровода и за да заработим на печалба ще са ни нужни около минимум 12 - 15 години, след които може би, ще започнем да печелим по 20-28 $ млн. годишно, но ако ......... не възникнат нови и непредвидени разходи, както и ако ......... не влагаме нито лев в поддръжка и охрана при експлоатация на петролопровода, а тъй като, той ще минава основно през наша територия, то разходите по поддръжка, както и евентуалните ремонти по трасето, ще се падат основно на нас, дори да не желаем това, а за всеки лев отгоре може да се налага да се съдим с другите партньори. Тъй като, има корозия, дефекти за отстраняване, вложения за охрана на обекта и т.н., разходите са едно неизвестно перо, което поставя още много въпросителни и би удължило първоначалните инвестиции с години и десетилетия напред.

И най-вече, ако мажоритарният собственик на компанията реши да раздава дивиденти, защото, той може и да не ги раздаде, след като притежава контролния пакет от акциите! В самото дружество делът на руските компании е 51% което моментално предоставя неоспоримо право на Русия като на мажоритарен собственик да разполага с печалбите както намери за добре. Това обаче не означава, че ние няма да платим голямата част от разходите. Гърция в случая също е печеливша, защото дори да не получава приходи от дела си в компанията, или ако те са малки, то нейни танкери ще поемат руския петрол.

Тръбопроводът ще мине през 155 км българска територия през природен парк Странджа

Във връзка с това в момента остро стои и проблема за аварийни разливи на петрол, при транспорта по тръбопровода. Причина за многобройните аварийни разливи на петрол е корозията на тръбите и износването на използваното оборудване.

Няколко големи аварии в света:

Exxon-Valdez се сблъсква с Prince William Sound
Загуба през 1989: 4.4 млрд. долара
През 1989 г. танкер на Exxon, пътуващ за Калифорния, се сблъсква с друг близо до бреговете на Аляска. Изливат се 760 000 барела петрол във водата. Оказва се, че капитанът на кораба Джон Хейзълууд е бил пиян по време на инцидента.

Потъването на танкер Prestige - Загуба през 2002: 5.7 млрд. долара
През 2002 г. танкер Prestige потъва край крайбрежието на Испания, като излива 63 000 тона петрол в океана. Загиват над 300 000 птици и се стига до сериозна екологична катастрофа в региона.

На 03.07.2011 петролен разлив Йелоустоун, едноименния национален парк в САЩ. Причината за екологичната катастрофа е спукан петролопровод. Размера на щетите още се оценява.

Списъка с катастрофи или инциденти както и причинените щети е прекалено голям за да ги описваме, но дори без тях щетите за България пак ще са колосални, защото течове и малки грешки винаги има. Който живее край морето, или е ходил на море и е стъпил върху мазут по плажа знае, че замърсяване винаги има, а когато това са танкери които се разтоварват в открито море и то в море известно със своята непредвидимост и опасностите които създава?

За България загуба от евентуална катастрофа ще е с няколко милиарда € повече, защото към екологичните щети ще добавим и загубите за туризма, но дори без катастрофа и без нито един инцидент ще имаме около 1 милиард € загуба годишно, само от отлива в туризма и от малките, но досадни разливчета на по няколко литра петрол, но достатъчни да създадат име на плажовете ни като мръсни. Дори без изобилие от танкери, плажовете ни се замърсяват от мазут и баластни води от преминаващи кораби, а какво би станало, ако тяхното количество не само се увеличи, но и са натоварени с петрол?! Преобладаващото количество малки разливи се осъществяват при товаро-разтоварни операции.

Разходи при малки и големи разливи:

През 2007, 2008 или 2009 (не помня точно) теч от само един тон край плажа на Кабакум, предизвика загуби за туризма в района от 8-9 милона лева, или 4-4.5 € млн. Щетите за следващото лято и сезон не са оценявани.

Да вземем обаче само щетите за 1 туристически сезон, от само 1 тон петрол:

Загуба от разлив 1 тон - 4-4,5 € млн.

(Това е приблизителната оценка от разлива край плажа на Кабакум, за който така и не се намери виновник.. За бургаския залив, щетите може и да са по-големи ако имаме предвид, че въобще не може и дума да става за сравнение между Кабакум и Слънчев Бряг, Созопол, Несебър и туристическия бизнес въобще, между Емине и Царево)

Вземайки обаче за основа загуба при разлива край Кабакум, може да сметнем:

Загуба от разлив 1 тон - 4-4,5 € млн.
Загуба от разлив на 2 тона петрол - 8 - 9 € млн.
Загуба от разлив на 5 тона петрол - 20 - 22,5 € млн.
Загуба от разлив на 10 тона петрол - 40 - 45 € млн.

Това са щетите само върху туризма, без в тях да влизат тези причинени на екологията и парите вложени за тяхното отстраняване.

Само с разлив от 3-5 тона петрол, ние губим цялата годишна чиста предполагаема печалба от "Бургас-Александруполис", която ще е не повече от в най-добрия случай 20-30 $ млн. И то печалбите ще са такива, ако петролопроводът работи целогодишно и при пълна заетост, което е невъзможно, предвид зимното време, вятъра и щормовете в Черно море, едно от най-опасните за корабоплаване морета в света.

А aко не дай боже се случи голяма авария? Има ли България 1-2-3-5-7.. € милиарда, за да отстрани щетите и в такъв случай колко пари ще ни струва Бургас – Александруполис и за колко столетия ще си избием вложените в него пари?

Източник: FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

нагоре