Иде ли нова Студена война заради газовите сондажи? 



Фракингът разтърсва енергийните пазари от Вашингтон до Москва и Пекин

Кремъл наблюдава, европейските страни се бунтуват, а някои подозират, че Москва тайно финансира кампания за провал на стратегическите планове на Запада. Това не е филм за Студената война. Става въпрос за бума при сондажите за природен газ, а политическата намеса е огромна,  пише в материал Асошейтед прес. Като падащи плочки на домино процесът на сондаж, наречен хидравлично разбиване или фракинг, разтърсва световните енергийни пазари от Вашингтон до Москва и Пекин. Някои прогнозират това, което някога бе невъзможно: че САЩ няма да имат нужда да внасят природен газ в близкото бъдеще, а Русия може да бъде най-големият губещ.

"Точно тук всичко се преобърна с главата надолу," посочи Фиона Хил, която е експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Brookings Institution. "Техните дни на господство на европейския газов пазар свършиха." Всяка страна, която търгува с енергия, би могла потенциално да спечели или да загуби. "Относителното богатство на САЩ, Русия и Китай, както и способността им да упражняват влияние в света, са свързани до голяма степен с това какво се случва с газа в световен мащаб," посочи в доклад това лято Kennedy School of Government към Харвардския университет. Историята започва преди няколко години, когато известен напредък при сондажите разкри огромни резерви газ дълбоко в шистовите скали - като при образуванието Марселъс в Пенсилвания и Барнет в Тексас. Експертите прогнозираха, че природният газ на САЩ свършва, но тогава шистовият газ наводни пазара и цените спаднаха. Русия изнасяше огромни количества за Европа и други страни за около 10 долара за единица, но сегашната цена в САЩ е около 3 долара за същото количество. Този вид математика привлече вниманието на енергийните компании и на политиците по света. Някои правителства започнаха да си представят бъдеще с по-малко руски природен газ. През 2009 година Русия спря газовите доставки през Украйна за почти две седмици заради спор за цените и плащанията. Над 15 европейски страни трябваше много бързо да намерят алтернативни източници на енергия. Финансовите залози са огромни. Печалбата на руската енергийна корпорация Газпром, която е контролирана от държавата, достигна 44 милиарда миналата долара година. Газпром, чиято централа се намира в Москва, е най-големият производител на газ и изнася голяма част от него в други страни. Миналия месец обаче Газпром спря плановете за разработване на ново арктическо находище, като посочи, че сега то няма да може да оправдае инвестициите, а най-новият финансов отчет на компанията сочи, че печалбата е спаднала с около 25 %. Президентската кампания в САЩ вече засегна стратегическия потенциал. В документ за кандидат-президентската позиция на републиканеца Мит Ромни се посочва, че той "ще преследва политика, която да доведе до намаляване на зависимостта на европейските страни от руските енергийни източници." През септември президентът Барак Обама отбеляза, че САЩ могат да "разработят предлагане за сто години на природен газ, който е точно под краката,", което "ще намали вноса ни на петрол наполовина до 2020 година и ще подкрепи над 600 000 нови работни места само в сектора на природния газ." Полското министерство на околната среда посочи в изявление до Асошейтед прес, че нарасналият добив на природен газ от шистови находища в Европа ще намали вноса по газопроводи от Алжир и Русия." Въпросът стигна и до най-високите етажи в Кремъл. Хил от мозъчния тръст Brookings чу руският президент Владимир Путин да говори (за шистовия газ - бел. прев.) в края на 2011 година на среща с журналисти и представители на научните среди в Москва. Тя посочи в публикация в блога си, че според нея единственият път, когато той наистина е проявил интерес, е бил, "когато поиска да ни обясни колко опасен е фракингът." Високопоставен представител на Газпром отбеляза обаче, че шистовият газ всъщност е помогнал на страната в дългосрочен план. Сергей Комлев, ръководител на отдела за договори за износ и цени, призна неотдавнашните прекъсвания на доставките, но прогнозира, че горивата на САЩ няма да се наложат в Европа в някаква значима степен. "Макар да чухме, че мотивът за тези дейности е да се намали зависимостта на някои страни от газа на Газпром, крайният резултат от тези усилия ще бъде изцяло благоприятен за нас," посочи в електронно писмо до Асошейтед прес Комлев. "Причината, поради която оставаме спокойни, е, че не очакваме сегашните ненормално ниски цени в САЩ да се запазят дълго." С други думи, ако пазарът за природния газ се разшири, то Русия ще има дори повече потенциални клиенти, тъй като има огромни резерви. Комлев дори благодари на САЩ за това, че са поели ролята на "световен лобист за шистовия газ". Според него Газпром е на мнение, че природният газ е по-безопасен за околната среда, отколкото останалите изкопаеми горива. "Газпром като цяло гледа на шистовия газ като на страхотен подарък за сектора," пише той. Когато цените на природния газ растат, "това поставя под въпрос плановете на САЩ да станат основен износител на газ." Осъществяването на износа включва главозамайваща смесица от математика, политика и пазари, наред с факта, че американските компании за природен газ и техните акционери искат също така цените да растат. Джеймс Диймър, изпълнителен вицепрезидент на международната консултантска компания Pace Global, чиято централа се намира във Вирджиния, е на мнение, че добивът на шистов газ струва повече от сегашните пазарни цени. Pace Global, която неотдавна публикува доклад, наречен "Шистовият газ: цифрите срещу раздутата реклама", е изследвала шистовия газ за Газпром и други клиенти. "Капиталът ще спре да тече" към американския шистов газ и цените ще скочат, прогнозира Диймър. Той уточнява, че не би разкрил работата на Pace Global за Газпром. Pace Global е собственост на германската компания Siemens. Работата на Pace Global за Газпром изненада някои хора във Вашингтон, а Хил отбеляза, че следящите сектора в Европа вече са на мнение, че Русия финансира природозащитни групи, които шумно се противопоставят на фракинга в Европа, който може да свие руския пазар на природен газ. "Чух много слухове, че руснаците финансират това. Нямам никакви доказателства," отбелязва тя, като добавя, че много критици вярват на слуховете, тъй като Газпром притежава медийни компании в Русия и в Европа, които пускат материали за опасностите за околната среда от фракинга. Газпром отхвърли такива конспиративни теории, отбелязвайки, че това по никакъв начин не може да бъде свързвано с присъщите интереси на Газпром, тъй като шистовият бум рекламира газа като изобилен, достъпен енергиен източник. Много американски медийни компании, включително АП, са публикували информации за шистовия газ и околната среда. Регулаторните органи настояват, че като цяло проблемите, свързани със замърсяването на въздуха и водата, са редки, но природозащитни групи и някои учени посочват, че не са направени достатъчно проучвания. Американските енергийни компании са нетърпеливи да изнасят газови продукти. Въпросът е толкова деликатен, че администрацията на президента Барак Обама отложи решението за разрешителни за износ, като посочи, че това ще вдигне цената на местния газ и ще доведе до щети за околната среда. Само възможността за износ обаче може да позволи на другите да искат по-ниски цени от Русия, посочи Кенет Медлок от Института за обществена политика James Baker в университета Райс в Хюстън. 

"Това променя позицията на масата за преговори за всички", допълни той. "Събираш всичко това и започваш да разбираш: "Ау-у". Има едно огромно неизвестно при изобилието от шистов газ в САЩ, отбелязва Хил. За разлика от ситуацията в Русия и някои други страни нито правителството, нито някоя друга частна компания могат наистина да го контролират или насочват. "Въпросът е може ли САЩ да правят това, което правят руснаците - да го използват като политически инструмент," отбелязва тя.

нагоре